астлив край. Всъщност
мислех, че е това е абсурд, но вече
познавам историите на няколко
двойки, запознали се по интернет и
радващи се на доста добро разбирателство в съвместния
живот. Така че и това е възможно... в 1 % от
случаите. А в чата търсят
по простичката причина, че там в
реалноста жена няма да
им обърне внимание и да се ангажира с тях.
Ако бяха достатъчно интересни, те
щяха да изпъкват в реалноста и да
бъдат забелязани от жените срещащи в реалното. Тогава
нямаше
да им е нужен чата, като dating place.
Това пък ме кара да си мисля, че
дори и да се получи нещо - няма да
си заслужава. Разбира се ако човек
не търси "каквото и да е".
-- Третите са онези злобни и дребни
душички, насъбраличернилкаот
ежедневието си, rи влизащи да
позл Public обеят на воля. Пишат основно с
главни букви, псуват наляво и
надясно, обиждат, изобщо изолзва Prancing
всички методи за да
постигнат две основни неща: някой
да ги забележи, пък дори
и за лошо,
но някой да ги забележи. И да
освободят натрупаното напрежение
и омраза, премълчавани през
останалата част от живота им, като
вулгарно псуват всичко, което
срещнат.
Друга голяма група, посещаваща
чатовете и изобщо подвизаваща се
в Интернет, са учениците. Обикновено
от тях изпъкват момченца
с току що наболи
мустачки, които откриват
мъжественоста в мръсните думички,
докато разчесват пъпките си.
Никовете им са с имената на
любимите им, или просто модни поп
групи и певци, първия им въпрос
е каква музика слушаш,
а разговор с
тях не може да се води, защото нямат
какво да кажат. Те са
досаден пълнеж в чатовете, който
пълнеж обаче претендира за
цялото внимание и оценка на света.
Прогонват с досадноста си стойностни
хора, и превземат ли
един чат - с него е свършено.
Децата не се чувстват комфортно,
ако няма възрастни пред
които да веят петльовите си гребени.
Момичетата са съвсем
различни. Огромната част
от тях се държат
подобаващо, като порастнали хора.
Следват служебните "чатери".
При тях чата си заслужава.
Затворени в офиси и обградени
с най-често безсмислена работа
и скучни колеги, чата
е истинско
спасение от сивотата. Тяхното
присъствие в чат е разбираемо и
оправдаемо. Аз бих правила същото.
Най-колоритна е сваляческата
шайка. Индивиди обявили Интернет
за един голям публичен дом, и
преследващи бройката с тефтерче в
ръка. Рядко са грамотни,
рядко притежават стил,
повтарят като папагали заучени фрази, които
смятат за неотразими, те са напаст
за жените в чата, но иначе почти не
пречат, тъй като говорят
предимно на лична, или
в отделени стаи. Според твърдото
им убеждение,
всичко, което не може да се свали е
недостойно за живот и за добра
дума. Често обаче им връзва
по мои
наблюдения, но така и не се чуват
хвалби, понеже те не могат
да проумеят, че дотолкова,
доколкото
има хубави жени в Интернет (предупреждавам
очевадна истина - красиви жени в
Интернет се срещат далеч по-рядко
отколкото сред германките
например) - то тези хубави жени едва
смогват с претъпкания си реален
график, за да си уреждат
виртуални свалки, с някакви
си там никове без идентичност.
Аз често
съм твърдяла, че една жена
оставила се да я свали безличен
ник в Интернет, или наистина
има
комуникативни проблеми в
реалното, или страда от
това, че
никой в реалното не се заглежда
след нея, или е наистина
курва за
която няма значение с кого ляга
стига да е мъжко. Тук правя
една уговорка, за хората далеч от
родината, и наистина самотни, и
припомням думи, които написах
по-рано,
че знам за няколко щастливи връзки
създадени по Интернет. Но
това са изключения.
Интересно нещо е любовта
по Интернет. Думите достигат до
съзнанието преди всичко.
Фантазията рисува
идеални образи.
Репликите са обмислени
и
целенасочени, защото човек
има време да премисли всяка
дума.
Лъжата звучи уверено, защото
не може да бъде смутолевена. Тук няма
мимики и жестове, няма го езика на
тялото и на очите. Помислете
например за думата "да"...тя
означава съгласие или потвърждение,
но произнесено със съответната
интонация и жест,
може да означава
много други неща:
досада, отегчение, радост,
колебание, злорадство, нежност,
очудване и така нататък...
дори и отрицание. Така е и със всички
други думи. Но в Интернет "Да"
се приема точно - за съгласие.
Думите са еднозначни, репликите
са сухи и немногозначителни, а
приемащия ги им придава смисъл
според нуждите си. Тук тялото е
със запушена уста и говорят
инстинктите. И понеже всичко с
тига до съзнанието, то е толкова
силно почувствано. Толкова и
по-силни са после разочарованията,
когато изградения от фантазията образ се
окаже прекомерно тежък за
човечето срещнато в реалноста.
Cyber - sex! Нямам впечатления,
защото не съм го правила.
Напушва ме смях,
когато чуя някой да го
хвали. Иска ми се да
съм учен, и да мога
да отворя и изследвам мозъците
на хора, практикуващи го.
Какво ли може да ме накара да
се възбуждам от букви
на екрана? Дали всеобхватна
незадоволеност, дали
поразителна свръхсексуалност,
дали душевна и телесна
импотентност... И как изобщо
е възможно това, да
следиш черни букви
на бял екран... да търсиш
клавишите за да напишеш
твоята реплика, и да се галиш
едновременно, докато и ръцете
и съзнанието ти
са заети. Според мен да
се възбудя и да изпитам
удоволствие по този начин... е
точно толкова възможно, колкото
ако маструбирам и решавам кръстословица
едновременно. Не е въ
jЕлия - лична страница/размишления/чатаt x DatingkЕлия - лична страница/размишления/чатаl Naked